Новини

Най-опитната анестезиоложка в горнооряховската болница д-р Емилия Кръстева посветила 43 години на своите пациенти

krusteva-e1539758335761В Световния ден на анестезиолога 16 октомври д-р Емилия Кръстева прави равносметка, че не е била принудена да се откаже от нищо, което обича, в името на професията, тъй като именно работата е нещото, което я прави завършена личност. Зад гърба си има 43 години стаж, които, въпреки че били наситени с много предизвикателства, тежки случаи и трудности, минали за миг и ако може да върне лентата назад, отново би избрала да гради кариера по специалността „Анестезиология и реанимация“.

Д-р Кръстева е родом от София, където завършила медицина. Избрала да стане лекар, тъй като още от дете се увличала по химия и биология, а майка й работела като домакин в хирургично отделение и това й позволило да надникне зад завесата на работата в лечебно заведение. Веднага след дипломирането я разпределили в Националната транспортна болница „Цар Борис III” в Горна Оряховица. Винаги ще помни датата 19 януари, когато бил първият й работен ден. Нямала колебания за специализацията си, тъй като избрала анестезиологията и реанимацията още като студентка.

„Налагаше се да се борим за живота най-често на хора, пострадали при инциденти с влакове, и общо взето преобладаваше травматизмът. Още повече че по онова време бях млада и като всеки млад човек преживявах всичко емоционално и разпалено. С течение на времето се научих да подхождам спокойно и да върша необходимото кротко и уверено“, разказва д-р Кръстева.

През 2008 година започнала работа в отделението по анестезиология и реанимация в МБАЛ „Св. Иван Рилски“, където продължава да работи и до днес.

В първите й години като медик нямало агресия срещу нея и колегите й, а днес този негативизъм и лошо отношение често присъстват в отношенията между доктор и пациенти. По нейни думи проблемът е в това, че хората вече не са толерантни един към друг.

„Когато някой е в тежко състояние, дори една дума, която на близките им се струва не на място, е достатъчна да провокира агресия. Те мислят, че не си съпричастен със състоянието на човека. Смятам, че това до известна степен се дължи на насаждането в медиите на твърдението, че всички лекари са престъпници“, споделя д-р Кръстева. Но тя не поставя под общ знаменател всички пациенти и твърди, че има много хора, които са благодарни и уважителни към лекарите.

„Много се радвам, когато дойде сега някой болен в болницата и ме познава от работата ми в транспортна болница. Обикновено пациентите помнят хирурга, а анестезиологът остава леко в сянка. И това е разбираемо. Аз не съм много по приказките, защото при мен пациентите спят“, казва тя.

За предстоящия празник на българския лекар 19 октомври опитната лекарка си пожелава здраве, за да има сили още дълго време да работи. Споделя, че се чувства тъжна от действителността, която предвещава липса на лекари в бъдеще, които да лекуват нацията.

„Няма наплив от новозавършили лекари, особено в моята специалност. Това е много тежка работа, не може да се сравни с тази в останалите отделения, отговорността е много голяма, а ние – пенсионерите, сме с най-големия опит и от нас трябва да се учат тези млади хора, които са избрали пътя на медицината. Те обаче идват с огромно самочувствие и малко трудно приемат съвети. По друг начин си представях живота след пенсиониране – повече разходки и почивка, но и сега ми е приятно да върша това, което най-много обичам“, завършва д-р Кръстева.

В свободното си време лекарката се отдава на своето хоби – шиене на гоблени. Гледа много цветя на терасата и не пропуска да нахрани уличните животни около дома си.

В-к "Борба", Галина Георгиева, Сн. Светослав Стефанов